For English scroll down

Последната ни дестинация беше едно необикновено, не много известно и почти неразпознаваемо на картата място. Популацията на Фарьорските острови е около 50 000 души. Културата е смесица между островна култура (всичко се решаваше в последния момент и всички закъсняваха с поне 30-40 минути за всяко събитие) и скандинавска култура (гостоприемни, но и много сдържани хора, почти неизразяващи това, което мислят или чувстват). 

Заедно с екипа ни организирахме двудневна младежка конференция. Първият ден имахме хваление и невероятно слово от Андреас Нордли (лидерът на Младежи с Мисия Норвегия). В края на проповедта той направи призив към залата - никой не реагира. След това направи втори призив за онези, които искат да излязат отпред за молитва - отново никаква реакция. Андреас изчака 2,3мин и си позволи да отправи трети призив да се молим един за друг. Познайте - отново никой и за миг не реагира на казаното. Тогава плавно преминахме към хваление, по време на което няколко души от екипа решихме ние да направим крачката и да отидем по редовете и да се молим за хората. Аз отидох при няколко момичета, които видимо може да се каже, че бяха изпълнени със срам и може би страх, че се случва нещо необикновено и самата аз започнах да си задавам въпроса “правя ли нещо нередно? Как мога да предразположа тези хора?”, “Аз ли ги карам да се чувстват по този начин?” След събирането имахме кратка ретроспекция за случилото се и повечето от нас бяха леко, даже доста разочаровани и всеки търсеше причината в себе си. Местните ни насърчиха и казаха, че основните неща с които всички се борят е страх и срам. Допълниха следното: “всякаква външна проява на чувства дори по време на хваление е нещо напълно непознато и страшно и никой не си позволява да вдига ръцете си, да коленичи или да се моли пред другите, НО винаги нещо се случва в сърцата им, просто отнема време да се види и да се изрази за околните, така че не се отказвайте, бъдете търпеливи и смели да правите инициатива към тях.”

И така, вторият ден от конференцията вече се усещаше разлика. След всяка изпята песен и изговорена молитва младежите отваряха сърцата си повече и приемаха! Някои от контактите ни ни казаха, че за първи път виждат хора да плачат на събрание… бяхме изключително насърчени и благословени да видим началото на свободата и да бъдем част от промяната.

Третият и четвъртият ден бяха младежки вечери с по около 30 души. Там вече…стана разтърсване. Не можех да повярвам какво виждат очите ми! Виждахме цялата зала да плаче, да се молят един за друг, да хвалят с високо вдигнати ръце, дори да си пророкуват един на друг. Последната вечер по време на хваление едно от момичетата от екипа ни на име Алекс направи призив, с риск да бъде “отхвърлена”, всички в залата да коленичим и в смирение да предадем живота и решенията си на Бог. Цялата зала се сгромоляса на земята и Божието присъствие се изсипа, не знам дали аз самата успях да го понеса… Самите младежи ни споделяха, че е било животопроменящ момент за тях. Някои хора ни казаха, че последният път, в който са видяли някой да коленичи е било преди 10 години! По-късно се разделихме на групи и основният отклик беше “от тук нататък ще дам всичко, за да хваля Бог в СВОБОДА, ще издигам ръце и няма да ме интересува кой какво мисли за мен и как изглеждам, ще скачам и ще се радвам в Неговата радост и ще коленича! Ще се моля за приятелите ми и ще им пророкувам както вие на нас. Искам аз да бъда промяната сред моите приятели и моята църква!”

Изводът е следният:

- Да, ще бъдеш много силно провокиран, изненадан и най-вероятно дори леко разочарован от разликите в културата на нечия другия държава. Важното е да държим културата на Царството, която е култура на свобода!

Не бъди движен от резултати! Никога не забравяй, че Бог работи в сърцата на хората, защото ги обича дори и да не го виждаш. За мен беше много трудно да продължа и да повярвам, че ще има раздвижване след като не виждам резултат на момента, но доверявайки се на Бог, аз направих своята част, Той направи Неговата и резултатът дойде на Неговото време, а не на моето. И това беше най-важното.

Our last destination was an unusual, not very well-known and almost unrecognizable place on the map. The population of the Faroe Islands is about 50,000. The culture is a mix between island culture (everything was decided at the last minute and everyone was at least 30-40 minutes late for every event) and Scandinavian culture (hospitable but also very reserved people, hardly expressing what they think or feel).

Together with our team, we organized a two-day youth conference. The first day we had praise and an amazing speech from Andreas Nordli (the leader of Youth with Mission Norway). At the end of the sermon he made an appeal to the hall - no one responded. He then made a second call for those who wished to come forward for prayer - again no response. Andreas waited 2.3 minutes and allowed himself to make a third call to pray for each other. Guess what - again no one even for a moment reacted to what was said. Then we smoothly transitioned into praise, during which several people on the team decided that we should take the plunge and go down the lines and pray for the people. I went to several girls who apparently were filled with shame and maybe fear that something unusual was happening and I myself began to ask myself the question "am I doing something wrong?" How can I predispose these people?”, “Am I making them feel this way?” After the gathering we had a short retrospective of what had happened and most of us were slightly, even quite disappointed and each was looking for the reason within himself. The locals encouraged us and said that the main things everyone struggles with is fear and shame. They added the following: "any outward display of feelings even during praise is something completely unknown and scary and no one allows themselves to raise their hands, kneel or pray in front of others, BUT always something happens in their hearts, it just takes away time to see and express for others, so don't give up, be patient and brave to take initiative towards them.”

So, on the second day of the conference, a difference was already felt. After every song sung and prayer said, the young people opened their hearts more and accepted! Some of our contacts told us that it was the first time they had seen people cry in a meeting…we were extremely encouraged and blessed to see the beginning of freedom and to be a part of the change.

The third and fourth days were youth evenings with about 30 people each. There already... there was a shaking. I couldn't believe what my eyes were seeing! We could see the whole hall weeping, praying for one another, praising with hands uplifted, even prophesying to one another. On the last night during praise, one of the girls from our team named Alex made a call, at the risk of being "rejected", for everyone in the hall to kneel and humbly surrender our lives and decisions to God. The whole hall fell to the ground and the presence of God poured out, I don't know if I could bear it myself... The young people themselves told us that it was a life-changing moment for them. Some people told us that the last time they saw someone kneeling was 10 years ago! Later we split into groups and the main response was "from now on I'm going to give everything to praise God in FREEDOM, I'm going to raise my hands and I don't care what anyone thinks of me or what I look like, I'm going to jump and be happy in His joy and I will kneel! I will pray for my friends and prophesy to them as you prophesy to us. I want to be the change among my friends and my church!”

The bottom line is this:

- Yes, you will be very strongly provoked, surprised and most likely even slightly disappointed by the differences in the culture of someone's other country. The important thing is to keep the culture of the Kingdom, which is a culture of freedom!

Don't be driven by results! Never forget that God works in people's hearts because he loves them even if you can't see him. It was very hard for me to go on and believe that there would be a movement since I could not see the result of the moment, but trusting God, I did my part, He did His, and the result came in His time, not mine. And that was the most important thing.

For English scroll down

Следващата ни дестинация беше Копенхаген, Дания. Все още без куфар, но поне разбрахме, че са го намерили. 

За четирите дни тук се случиха много неща! Още първата вечер след като се настанихме към 21:30 тръгнахме директно за Кристиания - квартал в Копенхаген, представляващ частично самоуправлявана “държава в държавата” със собствени закони и правила. Едно от тези правила е “Без снимки”, но защо? Ами, защото на главната улица (улица “Пушер”) са издигнати будки, където съвсем свободно се продава марихуана, хашиш, кокаин и всякакви други “леки” наркотици. Това е едно изключително тъмно място, през което минават над 500 хиляди туристи годишно, за да си купуват и употребяват.. Въпреки това има светлина и надежда в това място. Тя е в лицето на Джон, или така нареченият от местните “Малкият Исус” - дребничък човечец, с обикновени скъсани дрехи и дълга бяла коса, който през 90те се е преместил там с жена си и 4те си деца и е основал църква. Свидетел е на много неща - трудности и риск за децата, смъртни случаи, предозиране на негови приятели, но не спираше да ни разказва две истории, които единствено показват огромната му любов за това място и надеждата Бог да бъде прославен там, въпреки тежката силно демонична атмосфера.

Едната е как е харесал една стара конюшня за църква близо до улица Пушер и след години молитви тя става негова. След това тя е била иззета от една от местните банди, която влага много пари, за да я реновира и да построи кухня, но после сградата се връща обратно на Джон - вече реновирана и с кухня, от която могат да раздават храна на бездомните. 

Другата е как преди няколко години в Кристиания са били вкарани 3 контейнера и сложени в центъра на улицата Пушер като два се използват за християнски изложби от бивша наркоманка, а третия - за записи на подкасти и разговори с хора, които търсят Бога. Именно в този контейнер се озовахме първата вечер и имахме един от най-силните моменти на хваление и молитва за хората там и прогласявайки Исус за Господ на това място, знаейки, че всички на улицата ни чуват, като от време на време дори влизаха при нас! Всички бяхме изумени и насърчени от верността на Джон да продължава да бъде светлина, а той единствено ни повтаряше да не пренебрегваме силата на молитвата и да сме търпеливи, докато промяната дойде. 

Този човек стана пример за екипа ни. Нека всички ние се стремим да бъдем “Малкият Исус” за някой друг.

“В Него беше живот и животът беше светлината на хората. И светлината свети в тъмнината, а тъмнината не я схвана” Йоан 1:4,5

На другия ден екипът се разделихме да евангелизираме из центъра на Копенхаген, като си създадохме импровизиран Рождествен хор, но дори и тогава част от нас се върнахме обратно в Кристиания да се молим за мястото и за хората там.

Друга от вечерите помагахме на една църква, която беше започнала инициатива да приготвя кутии с подаръци за деца от над 300 семейства в трудно положение. 

Детайлите са много, но си тръгнахме от Дания замислени, леко ударени от реалността, в която живеем, но и силно насърчени да НЕ спираме да бъдем дейни, готови да даваме и благославяме!

Our next destination was Copenhagen, Denmark. Still no suitcase, but at least we learnt they found it.

A lot happened here in the four days! The very first evening after we checked in at 21:30 we went directly to Christiania - a district in Copenhagen representing a partially self-governing "state within a state" with its own laws and rules. One of these rules is “No pictures”, but why? Well, because booths have been erected on the main street (Pusher Street) where marijuana, hashish, cocaine and all kinds of other "soft" drugs are sold quite freely. It is an extremely dark place, through which over 500 thousand tourists pass annually to buy and use.. However, there is light and hope in this place. It is in the person of John, or the so-called "Little Jesus" by the locals - a small man, with ordinary torn clothes and long white hair, who in the 90's moved there with his wife and 4 children and founded a church. He witnessed many things - hardship and risk to his children, deaths, overdoses of his friends, but he kept telling us two stories that only show his great love for this place and the hope that God will be glorified there, despite the severe and highly demonic atmosphere.

One is how he took a liking to an old stable for a church near Pusher Street and after years of prayer it became his. It was then taken over by one of the local gangs, who put a lot of money into renovating it and building a kitchen, but then the building was returned to John - now renovated and with a kitchen from which they can distribute food to the homeless.

The other is how a few years ago 3 containers were brought into Christiania and placed in the center of Pusher Street with two being used for Christian exhibitions by a former drug addict and the third for recording podcasts and having conversations with people seeking God. It was in this container that we ended up the first night and we had one of the most powerful moments of praise and prayer for the people there and proclaiming Jesus as Lord in that place, knowing that everyone on the street could hear us, even coming in to us from time to time ! We were all amazed and encouraged by John's faithfulness to continue to be a light, and he only told us not to neglect the power of prayer and to be patient until the change came.

This person became an example for our team. May we all strive to be someone else's "Little Jesus".

"In Him was life, and the life was the light of men. And the light shines in the darkness, and the darkness did not perceive it" John 1:4,5

The next day, the team split up to evangelize around the center of Copenhagen, creating an impromptu Christmas Choir, but even then some of us went back to Christiania to pray for the place and the people there.

Another evening we helped a church that had started an initiative to prepare gift boxes for children from over 300 families in a difficult situation.

The details are many, but we left Denmark thoughtful, slightly hit by the reality we live in, but also strongly encouraged to NOT stop being active, ready to give and bless!

For English scroll down

Още с пристигането се случи нещо неочаквано - въпреки че бяхме с директен полет от Осло до Единбург, авиокомпнията успя да изгуби куфара, който беше за цялото ни пътуване! Благодарение на екипа ни и някой друг подаден чорап и пуловер оцеляхме 6те дена докато ни намерят и изпратят багажа. Беше си забавно :))

Една от основните причини, поради които бяхме в Шотландия беше младежка конференция, която ние организирахме и беше отворена за тийнейджърите на всички църкви наоколо. Това беше първата такава конференция за последните 20 години и отговор на пророчества, които са били изговаряни за този регион. Участваха около 30-40 деца между 11 и 16год, а името на конференцията беше “Среща”. Целта ни беше тийнейджърите да усетят и преживеят Бог - говорихме за “Бог като наш баща и наш приятел” и за “Ролята и силата на Святия Дух”, а единия от дните имахме 4 семинара:

 “Мъже на действие” - Аз (Сами) и още едно момче от екипа говорихме и разглеждахме живота на Давид и как мъжете сме призовани да НЕ бъдем пасивни, а да поемаме инициатива като помагаме и служим на хората около нас, така и в личното взаимоотношението ни с Бог.

“Смела любов (за момичетата)” - Аз (Милост) и още 3 момичета от екипа говорихме за героинята Рут, за идентичност, приятелство, призив и завършихме с разпределяне по групи и споделяне на по-лични неща и много момичета бяха докоснати и променени чрез молитва. Беше силно!

 “Чуване на Божия глас”

“Как да разбирам повече Библията”. 

В неделя за разпределихме в 4 различни църкви, в които всеки или даваше свидетелство, или проповядваше, или водеше хваление или отговаряше за детската програма. 

Искам да ви споделя малко от това, което говорих в едната църква. Темата, която избрах беше "Бог на поколенията". Разказах как като 5то поколение вярващ съм чувал истории как Той е работил през годините чрез и във живота на хората преди мен. Истории за радикално покорство и вярност. Истории обаче, които са и незавършени. Защото както виждаме в Изход Бог е “Бог на Авраам, Исаак и Яков. Това е името Му довека - Име от род в род.” Преди години д-р Чък Мислър (Библейски учител и говорител) открива код в значението на имената от родословието от Битие 5та глава. Поставяйки името и неговото значение на среща се получава: Адам - Човек, Сет - Определен, Енос - Смърт / Смъртен, Кенан - Скръб, Маалеил - Благословен Бог, Яред - Ще слезе долу, Енот - Ще обучи, ще бъде учител, Матусал - Неговата смърт ще донесе, Ламех - Отчаяните, Ной - Почивка, утеха.

Като прочетем значенията на имената подред се образува изречение:

Човекът (беше) определен за смърт и скръб, но Благословеният Бог ще слезе долу и ще научи (хората), (че) Неговата смърт ще донесе (на) отчаяните почивка и утеха.

Това е пример как Бог не само е имал план за спасението на човечеството още от самото начало, но и как планът Му е това да се случва в поколенията. Нека мислим за това, нека мислим как Бог да е прославен във всяко поколение, а да не се отчайваме, ако не виждаме резултати от днес или утре. Моята роля не е да завърша Божия план, а да взема отговорността, благословенията и помазанието от поколенията преди мен, да съм верен в моя живот и да предам на следващото повече от колкото съм взел. 

Искаме да те насърчим - ако години си се молил и си бил верен, но не виждаш това, което Бог ти е говорил да се изпълнява в пълнота - не е било напразно. Ако пък усещаш товара, че “всичко зависи от теб” - спокойно, просто бъди верен в това, което Той ти е дал, планът Му е в пъти по-голям от това, което дори можеш да си представиш. “Който е верен в малките неща, верен е и в големите …” Лука 16:10. Който е верен в неговата малка част, участва и в Божия голям план за човечеството.

Upon arrival, something unexpected happened - even though we were on a direct flight from Oslo to Edinburgh, the airline managed to lose the suitcase that was for our entire trip! Thanks to our team and someone else's sock and sweater, we survived the 6 days until they found it and sent us the luggage. It was fun :))

One of the main reasons we were in Scotland was a youth conference we organized which was open to the teenagers of all the churches around. It was the first such conference in the last 20 years and an answer to prophecies that have been spoken about this region. About 30-40 children between the ages of 11 and 16 participated, and the name of the conference was "Encounter". Our goal was for teenagers to feel and experience God - we talked about "God as our father and our friend" and about "The role and power of the Holy Spirit", and on one of the days we had 4 seminars:

  "Men of Action" - Me (Sammy) and another boy from the team talked and looked at the life of David and how men are called to NOT be passive, but to take initiative both in helping and serving those around us and in our personal relationship with God.

"Brave Love (for Girls)" - Me (Milost) and 3 other girls from the team talked about the heroine Ruth, about identity, friendship, appeal and ended by breaking into groups and sharing more personal things and many girls were touched and changed through prayer. It was loud!

"Hearing God's Voice"

"How to understand the Bible more".

On Sunday, we split into 4 different churches, where each one either gave a testimony, or preached, or led worship, or was in charge of the children's program.

I want to share with you a little of what I said in one church. The theme I chose was "God of the Generations". I shared how as a 5th generation believer I have heard stories of how He has worked over the years through and in the lives of people before me. Stories of radical obedience and faithfulness. However, stories that are also unfinished. Because as we see in Exodus, God is the "God of Abraham, Isaac and Jacob." This is His name forever - a Name from generation to generation.” Years ago, Dr. Chuck Missler (Bible teacher and speaker) found a code in the meaning of the names in the genealogy of Genesis chapter 5. Putting the name and its meaning together we get: Adam - Man, Seth - Appointed, Enos - Mortal, Kenan - Sorrow, Mahalalel - The Blessed God, Jared - Shall come down, Enoch - Teaching/Teacher, Methuselah - His death shall bring, Lamech - The Despairing, Noah - Rest / Comfort.

By reading the meanings of the names in a row, a sentence is formed:

Man (is) appointed mortal sorrow, (but) the Blessed God shall come down teaching, (that) His death shall bring (the) despairing rest and comfort.

This is an example of how God not only had a plan for the salvation of mankind from the very beginning, but also how His plan is for it to happen throughout the generations. Let's think about it, let's think about how God is glorified in every generation, and not despair if we don't see results today or tomorrow. My role is not to complete God's plan, but to take the responsibility, the blessings and the anointing from the generations before me, to be faithful in my life and to give to the next one more than I have taken.

We want to encourage you - if you have prayed and been faithful for years, but you do not see what God has spoken to you being fulfilled in full - it was not in vain. If you feel the burden that "everything depends on you" - don't worry, just be faithful to what He has given you, His plan is many times bigger than what you can even imagine. "He who is faithful in little things is faithful also in much..." Luke 16:10. Whoever is faithful in his small part also participates in God's great plan for humanity.

Хеееей! 

Нашето пътуване в Шотландия🏴󠁧󠁢󠁳󠁣󠁴󠁿, Дания🇩🇰 и Фарьорските острови🇫🇴 приключи днес! 

Имаме доооста истории за разказване, така че в следващите 3дни ще споделяме МНОГО - започваме от утре!🔥

Надяваме се да ви заредим със светлина, надежда и порив за повече от Него, защото това, което видяхме беше поредното доказателство за уникално раздвижване на нашето поколение!! 

Очаквайте!

Heeeeey!

Our trip to Scotland🏴󠁧󠁢󠁳󠁣󠁴󠁿, Denmark🇩🇰 and Faroe Islands🇫🇴 ends today!

We've got tons of stories to tell, so we'll be sharing a LOT over the next 3 days - starting tomorrow!🔥

We hope to fill you with light, hope and an urge for more of Him, because what you saw was another proof of a unique development of our generation!!

Stay tuned!

For English scroll down

Преди няколко дни приключи турнето ни из Норвегия. Беше уникално време на сближаване с екипа ни, служение в църкви от различни деноминации, насърчение на младежи в това да живеят в пълно покорство към Бога и подтикване да бъдат по-дейни в споделянето на своята вяра.

Пътуването ни беше базирано на първите две (от общо 18) основополагащи ценности на Младежи с Мисия: 

1. Познавай Бог - “Младежи с Мисия” се ангажира да опознава Бог, Неговата природа, характер и Неговите пътища, както са разкрити в Библията. Стреми се да отразява кой е Той във всеки аспект от живота и служението. Естествената реакция от познаването на Бог и общението ни с Него, е желанието да Го споделим с другите.

2. Направи Бог познат - “Младежи с Мисия” цели да направи Бог познат по целия свят и във всяка сфера на обществото чрез евангелизиране, обучения и служения на милост и вярва, че спасението на душите довежда до трансформация в обществата.

След месец ни предстои следващото пътуване и сме с голямо очакване. Благодарим за всяка молитва и подкрепа! Поради Вас, Господ работи в живота ни индивидуално и като семейство, и посоката за бъдещето ни става все по-ясна след всяко преживяване тук! Заедно сме!❤️🇳🇴🇧🇬

П.С. В някой следващ пост ще споделим и останалите 16 ценности на “Младежи с Мисия” или YWAM!🙌🏻

A few days ago, our tour of Norway ended. It was a unique time of bonding with our team, serving in churches of different denominations, encouraging young people to live in total obedience to God and pushing them to be more active in sharing their faith.

Our journey was based on the first two (out of 18) core values of Youth with a Mission:

1. Know God - Youth with a Mission is committed to knowing God, His nature, character and His ways as revealed in the Bible. Strive to reflect who He is in every aspect of life and ministry. The natural reaction of knowing God and our fellowship with Him is the desire to share Him with others.

2. Make God known - "Youth with a Mission" aims to make God known throughout the world and in every sphere of society through evangelism, trainings and ministries of mercy and believes that the salvation of souls leads to transformation in societies.

Our next trip is coming up in a month and we are very much looking forward to it. Thanks for all the prayers and support! Because of you, God is working in our lives individually and as a family, and the direction for our future becomes clearer after each experience here! We are together!❤️🇳🇴🇧🇬

PS. In a future post, we will also share the remaining 16 values of "Youth with a Mission" or YWAM!🙌🏻

For English scroll down

Здравейте! Продължаваме напред с интересен ъпдейт за следващите седмици! Благодарим ви за проявения интерес след всеки наш пост и желанието ви да бъдете част от това, което Бог има за нас!!

Аз, Милост и екипа ни се включваме към различни отдели в базата. Аз се включвам към отдел “Финанси” със счетоводство, администрация и изграждане на автоматизирани системи за “Младежи с мисия” за цяла Норвегия. А Милост - към отделът “Гостоприемство", в който обгрижва идващи гости и говорители за всички училища. 

През изминалия уикенд имахме възможност, заедно с екипа от 7души, да посетим една младежка група и да им послужим с хваление, слово и да споделим повече за DTS. В следващите дни ни предстои да заминем за двуседмично турне из 3 града в Норвегия с цел да направим връзки с различни църкви и още младежки групи, в които да насърчим младите за мисии и важността от тях, както и да ги поканим през януари да участват в това 6 месечно приключение с Бог! А след около месец и половина ни предстои такова турне в 3 европейски държави: 

Шотландия🏴󠁧󠁢󠁳󠁣󠁴󠁿, Дания🇩🇰 и Фарьорските острови🇮🇸. 

Тези турнета са уникална възможност да се достигнат младежи из цяла Норвегия и Европа, но не бяха планирани в първоначалния ни бюджет, затова отново оставяме банковата ни информация, ако някой има желание да допринесе за събирането на нужните средства.

Hello! We are moving forward with an interesting update for the coming weeks! Thank you for your expressions of interest after each of our posts and your desire to be a part of what God has for us!!

Me, Milost and our team joined different departments in the base. I joined the "Finance" department with accounting, administration and building automated systems for "Youth with a Mission" for all of Norway. And Mercy joined the "Hospitality" department in which she takes care of incoming guests and speakers for all schools.

This past weekend we had the opportunity, together with a team of 7 people, to visit a youth group and minister to them with praise, preaching and sharing more regarding DTS. In the coming days we are about to leave for a two-week tour of 3 cities in Norway in order to make connections with different churches and more youth groups in which to encourage young people about missions and the importance of them, as well as to invite them in January to participate in this 6 month adventure with God! In about a month and a half, there is no such tour in 3 European countries:

Scotland🏴󠁧󠁢󠁳󠁣󠁴󠁿, Denmark🇩🇰 and the Faroe Islands🇮🇸.

These tours are a unique opportunity to reach a senate of youth from all over Norway and Europe, but were not planned in our students' budget, so again we leave the bank information if anyone is willing to contribute to raising the necessary funds.

For English scroll down

Здравейте, мили приятели! Завърнахме се с пълни сили обратно в базата и се надяваме повече да не видим болница, защото не е това, за което сме дошли! :))

Нашето лидерско обучение свърши и искаме да нахвърлим някои неща, които научихме относно темата “устойчивост”! А по-нататък, разбира се, ще споделяме и още!

УСТОЙЧИВОСТ - умението и способността да се справяш с:

- Стрес

- Разочарование

- Криза

- Травма

- Критика

- Промяна

Устойчивостта съдържа 7основни точки:

1. Справяне с миналото - Ако си в мир с миналото си и имаш емоционална стабилност, тогава не носиш непрекъсната тежест, жалеене, болка и страх в себе си (в сферата на работата, служението и семейството). Свободата от това ти позволява да се справиш с настоящия емоционален натиск по по-конструктивен и по-малко взискателен начин. 

2. Реалистичен оптимизъм - коренът е увереност! Осмели се да мечтаеш и практикувай благодарност! Наслаждавай се на малките ежедневни неща. Опознай себе си - открий своите точки на слабост и пречупване. Развивай своите способности. Благодарността е най-добрия инструмент за устойчивост!!

3. Компетентност за решаване на проблеми - в работата, служенето и семейството. Развивай стратегическо мислене, проектирай бъдещето, анализирай настоящето. Научи се да казваш “да” и “не“ на правилните неща. Дишай дълбоко, говори по-малко! 🙂 Да налагаш своето мнение, е грешно. Да не отстояваш своето мнение също е грешно! “Ако направиш реч, когато си ядосан, това ще бъде най-разочароващия момент, за който ще съжаляваш най-много.” 🙂

4. Работа със своите качества и умения - в коя област искаш да се развиваш? Пример + страст + време. Ако познаваш добре и работиш със своите качества и умения, ще бъдеш вътрешно мотивиран и следователно по-малко зависим от външни мотивационни фактори. Тази мотивация ти дава необходимата енергия, за да се справиш с ежедневния хаос по градивен начин.

5. Дисциплина - здравословен начин на живот, пълноценен сън и кратки почивки през деня, спортуване 2/3пъти седмично (всякаква форма на движение, разходки, фитнес) прекрати всяко пристрастяване (кафе, алкохол, работа, телефон и тн). Всяка седмица имай кратки моменти на тишина. 

6. Самоувереност - самосъзнанието ти помага да погледнеш стресиращите преживявания в перспектива. Определи своите ценности и приоритети. В 5 точки какво искаш да постигнеш в личен план (твоите лични мечти, цели, семейство). В 5 точки как изразяваш своята страст, какво искаш да промениш в себе си за изграждането на самоувереност в сферата на работата и служението ти. Как се справяш със своите вътрешни конфликти?

7. Социална компетентност - изгради култура на споделяне в приятелствата ти! Емпатията е голямо средство за сближаване и изграждане на взаимоотношения! Инвестирай в създаването на семейство с култура на признателност, защото хората, които се чувстват сигурни и уважавани, са хора с повече надежда, вяра и устойчивост. Кои са твоите лидери - за какво им се възхищаваш, как можеш да приложиш техния пример в своя живот? Кои са твоите ментори? При кого можеш да отидеш с разкрито, съкрушено сърце?

Това е полезна информация и структура, към която можем да се стремим всеки ден. Има мнооого за размишление!🤓

Hello dear friends! We're back in full force back to base and hopefully we won't see a hospital again because that's not what we came for! :)))

Our leadership training is over and we want to throw in some things we've learned about the topic of “sustainability”! And later, of course, we will share more!

RESILIENCE - the skill and ability to cope with:

- Stress

- Disappointment

- Crisis

- Trauma

- Criticism

- Change

Sustainability contains 7 main points:

1. Dealing with the Past - If you are at peace with your past and have emotional stability, then you don't carry heavy burdens, regrets, pain, and fear within you (in the realms of work, ministry, and family). Freedom from this allows you to deal with this emotional pressure in a more constructive and less demanding way.

2. Realistic optimism - the root is confidence! Dare to dream and practice gratitude! Enjoy the little everyday things. Know yourself - discover your points of weakness and breaking point. Develop your abilities. Gratitude is the best tool for resilience!!

3. Competence to solve problems - in work, ministry and family. Develop strategic thinking, design the future, analyze the present. Learn to say yes and no to the right things. Breathe deep, talk less! 🙂 To impose your opinion is wrong. Not standing up for your opinion is also wrong! "If you make a speech when you are angry, it will be the most disappointing moment you will regret the most." 🙂

4. Work with your qualities and skills - in which area do you want to develop? Example + passion + time. If you know well and work with your qualities and skills, you will be fully motivated and less dependent on external motivational factors. This motivation gives you the necessary energy to deal with the daily chaos in a constructive way.

5. Discipline - healthy lifestyle, full sleep and short breaks during the day, sports 2/3 times a week (any form of movement, walks, fitness) interrupts any addiction (coffee, alcohol, work, phone, etc.) . Have short moments of silence each week.

6. Self-confidence - self-awareness helps you put stressful experiences into perspective. It defines its values and priorities. In 5 points, what do you want to achieve personally (your personal dreams, goals, family). In 5 points, how do you express your passion, what do you want to change in yourself to build self-confidence in the sphere of your work and ministry. How do you deal with your inner conflicts?

7. Social competence - build a culture of sharing in your friendships! Empathy is a great tool for bonding and building relationships! Invest in creating a family with a culture of appreciation, because people who feel safe and respected are the people with more hope, faith and resilience. Who are your leaders - what do you admire about them, how can you apply their example in your life? Who are your mentors? Who can you go to with an open, broken heart?

This is useful information and structure that we can strive for every day. So much to think about!🤓

For English scroll down.

Здравейте приятели!

Последната седмица се случиха неочаквани за нас неща, а още в началото на пътуването ни с Милост решихме да ви споделяме не просто хубавите ни преживявания или свидетелства, а и какво сме научили, какво ни е направо впечатление, но и какво ни е трудно и какви битки преминаваме. Ами сега е момент на битка и имаме нужда и от вашата помощ. Накратко преди няколко дена започнаха силни болки в кръста на Милост, след преглед се оказа, че има инфекция на бъбрека (C-реактивен протеин трябва да е със стойности до 5, а беше 43). След 2 дена и половина антибиотици нямаше подобрение и отидохме на втори преглед където се оказа, че положението се е влошило (CRP беше 370) и ни изпратиха към спешното в болницата за тестове и скенери. Снощи двамата с Милост преспахме в болницата и днес тестовете и скенерите продължават. Все още чакаме да разберем причината за инфекцията - бактерия ли, камък ли, или нещо друго. За сега ни казват, че ако всичко е наред би трябвало до понеделник да се е разбрала причината, да изпишат правилните антибиотици и да ни пуснат. Но до тогава сме си в тази стаичка - ние двамата, Бог и вашите молитви. Молим се за изцеление, както и Бог да дава мъдрост на лекарите, смелост на Милост и търпение на мен. Благодарим за всичко и ще ви държим в течение!

Hello friends!

In the last week, unexpected things happened to us, and at the very beginning of our journey with Milost, we decided to share with you not only our good experiences or testimonies, but also what we have learned, what we are impressed by, but also what is difficult for us and what battles we pass. Well now is the time of battle and we need your help too. Briefly, a few days ago severe pains in Milost's lower back started, after an examination it turned out that he had a kidney infection (C-reactive protein should be up to 5, but it was 43). After 2 and a half days of antibiotics there was no improvement and we went for a second checkup where it turned out that things had gotten worse (CRP was 370) and we were sent to the hospital ER for tests and scans. Last night Milost and I slept in the hospital and today the tests and scans continue. We are still waiting to find out the cause of the infection - bacteria, stone or something else. For now, they tell us that if everything is fine, they should have found out the cause by Monday, prescribed the right antibiotics and let us go. But until then, we are in this little room - the two of us, God and your prayers. We pray for healing, as well as God giving wisdom to doctors, courage to Mercy and patience to me. Thanks for everything and we'll keep you posted!

И ето, че завръщането ни в Норвегия е вече реалност! Първата седмица тук прекарахме в запознанство с другите служители, с които заедно ще служим в следващите 11 месеца! Заедно с лидерите на училището "Fire and Fragrance" към "Младежи с мисия" се подготвяме за посрещането на студентите януари месец!

Предстоят време на личностно изграждане и обучения, за да бъдем в готовност да служим на другите, много практична работа, пътувания из Норвегия и Европа за разпространяване на тема "мисии" и активиране на младите хора!

Оur return to Norway is now a reality! We spent our first week here getting to know the other staff members we will be serving with for the next 11 months! Together with the leaders of the "Fire and Fragrance" school at "Youth with a Mission" we are preparing to welcome the students in January!

Our schedule for now will include personal development and trainings to be ready to serve others, lots of practical work, traveling around Norway and Europe to spread the theme of "missions" and activating young people!

Здравейте! Ние сме Сами и Милост и както знаете или сте попадали в Фейсбук профилите ни, ние завършихме обучение в Норвегия на световната мисионерка организация “Младежи с мисия”, която е с 60 годишна история с над 1200 бази из целия свят и десетки хиляди студенти годишно!Искаме да благодарим на всеки един от вас за подкрепата, за изпратените с вяра финанси и за всички насърчения и любов!

Докато минавахме обучението бяхме вдъхновени от много неща, но най-вече от огъня с който младежите служеха и готовността им да посветят живота си за разширяване на Божието Царство. Това е нещо, което ние искаме да виждаме повече в България. Младежи да бъдат обучавани и изпращани сред невярващите както в собствените си градове и области, така и из цяла България и по света.

Бяхме поканени да се върнем обратно в Норвегия като служители през следващото обучение. Ще минем специално лидерско обучение, ще се запознаем повече със служенията на Младежи с Мисия, ще служим в базата и ще водим екип до друга дестинация в света.

Заминаваме началото на август като в принципите на Младежи с мисия всеки студент и служител (включително и ръководството и основателя) трябва сами да си покриват разходите. Ще са ни необходими по 1 400лв месечно на човек за следващите 11 месеца или общо около 30 000лв, като в тази сума са включени всички пътни разходи, престой в Норвегия, храна, обучение и всичко необходимо за мисията ни в следващата държава.

От както се върнахме и двамата със Сами започнахме работа и действаме усилено за събирането на тази сума, но сами ще ни е невъзможно да я съберем. Ако искате да бъдете част от това наше начинание може да ни благословите еднократно или да се посветите месечно да ни подкрепяте. В описанието може да разберете повече за това как може да го направите.

Оставаме на разположение за всякакви въпроси и запитвания. Нямаме търпение да преживеем още истории, да научим нови неща и да се върнем с повече опит, който да приложим в нашето поколение.

Hello! We are Milost and Sami and as you know or have come across our Facebook profiles, we completed a 6-month training in Norway in the world wide missions organization "Youth with a Mission", which has a 60 year old history, with over 1200 bases around the world and tens of thousands of students annually!

We want to give a special thank you to each and every one of you for your support during this time, for your finances given in faith, and for all your encouragement and love!

While we were going through the training, we were inspired by many things, but above all by the fire with which the young people served and their willingness to devote their lives to the expansion of God's Kingdom.

This is something we want to see more of in Bulgaria. Young people to be equipped and sent among the non-believers, both in their own cities and regions, as well as throughout Bulgaria and the world.

We were invited to come back to Norway as staff during the next school year. We will do a leadership training, learn more about the activities of Youth with a Mission, help at the base and lead a team to another destination in the world.

We are leaving at the beginning of August, a principle Youth with a Mission has is every student and employee (including the management and the founder) must cover their own expenses. We will need BGN 1,400 per person per month for the next 11 months (from August to June) or a total of about BGN 30,000, including all travel expenses, accommodation in Norway, food, training and everything necessary for our mission in the next country.

 След джунглата се върнахме в базата в Порто Вело за седмица. Няколко дена ходихме до изключително бедна общност от хора, живеещи до реката. Едно семейство от базата беше започнало служение сред тези хора и за няколко месеца няколко семейства бяха посветили живота си на Бог. Ние се включихме с това да помогнем практично на едно от тези семейства, обикаляхме по къщите, за да се молим за хората и накрая раздадохме пакети с храна на нуждаещите се.

 И ето и кулминационния момент за нас до сега. Един от дните поканиха екипа ни да участваме в едно младежко като помолиха мен и Милост да проповядваме. Представихме си група между 15-20 души с тинейджъри от 13-18 годишна възраст. по-късно в същия ден разбрахме, че всъщност е за 18-30год, но истинският шок за нас беше, когато пристигнахме на мястото пред църквата и ни казаха, че младежкото е от близо 200 души! С Милост се спогледахме шокирано и се помолихме с една простичка молитва “Боже, изобщо не очаквахме това, но молим Те Твоето присъствие да слезе тази вечер в тази зала.” След изключително благословено време на хваление излязохме да говорим на темата “Когато чуеш Божия глас, какво си готов да дадеш?”. Накрая решихме да завършим като предизвикаме младежите да предадат живота си напълно на Бог. Още преди да си звършим въпроса започнаха да излизат младежи със сълзи в очите и много скоро пред сцената вече имаше между 40-50 младежа, коленичили и молейки се през сълзи. В продължение на час с екипа ни обикаляхме и се молихме за тях - в 1 посред нощ все още не ни се свършваше. Молитвата ни се изпълни - Божието присъствие беше на това място.

 След Порто Вело, имахме възможността да отидем до общата база на служенията “Дунамис” и “Младежи с Мисия” - Dunamis Farm. Тъй като там всеки ден имахме по няколко часа практична работа, било то в кухнята, двора или из базата, бяхме изключително изненадани от правилата по време на работа. Беше задължително каквато и работа да вършиш да се молиш, като имахме и моменти, в които се пуска таймер от няколко минути и всички се молят силно на езици докато продължават със задачите си. Времето минаваше доста по-бързо и си тръгваш изключително зареден, а не изцеден от работата. Насърчаваме ви да пробвате някой път! 

 Един от дните там отидохме в един детски джужо клуб, създаден от една църква, за да привлича деца от бедни и трудни семейства от областта. Пяхме песни и се молихме за децата, като накрая завършихме с молитва за треньора (който всъщност е и пастора на църквата). Двамата с Милост едновременно много силно усетихме, че трябва да благословим тази църква и служенията ѝ. Вярваме, че Бог ни благославя, за да можем и ние да благославяме, независимо колко ние самите имаме.

 На следващия ден за наша огромна изненада отидохме да посетим две местни племена! В Бразилия има около 422 племена като не всички са в джунглата, някои са буквално до пътя или на изхода на някой град. Беше уникално да се докоснем отново до толкова различни от нашата култура и начин на живот, да споделим благовестието и да се молим за хората от племената. Вечерта отидохме в една църква, в която Сами проповядва (помолиха го 50мин преди началото на службата да се подготви и да говори поне 30мин - добрите новини са, че на Бог не му трябва много време, за да ни говори). Беше благословено време, в което накрая един мъж препосвети живота си на Бог и изяви желание да вземе водно кръщение!

 Предпоследният ни ден в Дунамис отидохме до един детски център, който тъкмо отваряше - идеята беше всеки уикенд да могат да ходят деца от областта, чиито родители са изключително бедни, алкохолици или нарко-зависими. Успяхме да им покажем частица от Божията любов, а Милост им разказа историята за Исус по изключително детски и разбираем за тях начин като накрая ги води да се молят Исус да дойде в сърцата им, за да съумеят да простят на родителите си. Вярваме, че Бог извърши нещо с тях и нито една от думите ни не е била напразно.

 Сега сме в автобус, в който ще пътуваме 12 часа до следващата ни локация. Ще се радваме да се молите да продължаваме да виждаме Бог да работи чрез нас и екипа ни (повече изцеления и спасени души) и за хората, с които вече сме се срещнали и сме се молили - Бог да продължава да им говори и да работи в живота им.

 Ако искате да бъдете част и да ни подкрепите финансово за служението ни в “Младежи с Мисия” за тази година, може да го направите тук: https://www.givesendgo.com/samuelandmercy

 Благодарим на всички, които питат и се интересуват от нашата история! Обичаме ви много и до скоро!

After the jungle we returned to base in Porto Velo for a week. For several days we went to an extremely poor community of people living by the river. A family from the base had started a ministry among these people and within a few months several families had dedicated their lives to God. We got involved by helping one of these families practically, we went around the houses to pray for the people and finally we distributed food packages to those in need.

  And here is the climax for us so far. One of the days, they invited our team to participate in a youth event, asking me and Milost to preach. We imagined a group between 15-20 people with teenagers from 13-18 years old. later that day we found out that it was actually for 18-30 year olds, but the real shock for us was when we arrived at the place in front of the church and they told us that the youth section was about 200 people! Mercy and I looked at each other in shock and prayed a simple prayer, "God, we did not expect this at all, but we ask that Your presence descend tonight in this hall." After an extremely blessed time of praise, we went out to speak on the topic "When you hear God's voice, what are you ready to give?". Finally, we decided to end by challenging the youth to surrender their lives completely to God. Even before we finished our question, young people with tears in their eyes started coming out, and very soon there were between 40-50 young people in front of the stage, kneeling and praying through tears. For an hour our team went around and prayed for them - at 1 in the middle of the night we still weren't done. Our prayer was answered - God's presence was in this place.

  After Porto Velo, we had the opportunity to go to the common base of the ministries "Dunamis" and "Youth with a Mission" - Dunamis Farm. Since we had several hours of hands-on work there every day, be it in the kitchen, yard or around the base, we were extremely surprised by the rules at work. It was a must no matter what work you were doing to pray, and we had moments where a timer would start for a few minutes and everyone would pray loudly in tongues as they continued with their tasks. The time went by much faster and you leave extremely recharged, not drained from work. We encourage you to try it sometime!

  One of the days there we went to a children's juju club, created by a church to attract children from poor and difficult families in the area. We sang songs and prayed for the kids, ending with a prayer for the coach (who is actually also the pastor of the church). Milost and I felt very strongly at the same time that we should bless this church and its ministries. We believe that God blesses us so that we can bless, regardless of how much we ourselves have.

  The next day, to our huge surprise, we went to visit two local tribes! There are about 422 tribes in Brazil, not all of them are in the jungle, some are literally next to the road or at the exit of a city. It was unique to touch again those so different from our culture and way of life, share the gospel and pray for the tribal people. In the evening we went to a church where Sammy was preaching (he was asked 50 minutes before the service to prepare and speak for at least 30 minutes - the good news is that God doesn't need much time to speak to us). It was a blessed time when a man finally rededicated his life to God and expressed a desire to receive water baptism!

  On our penultimate day in Dunamis, we went to a children's center that was just opening - the idea was that children from the area whose parents are extremely poor, alcoholics or drug addicts could go every weekend. We managed to show them a piece of God's love, and Milost told them the story of Jesus in an extremely childlike and comprehensible way for them, leading them to pray for Jesus to come into their hearts so that they would be able to forgive their parents. We believe that God did something with them and none of our words were in vain.

  We are now on a bus that will take us 12 hours to our next location. We would love for you to pray that we will continue to see God work through us and our team (more souls healed and saved) and for the people we have already met and prayed for - that God will continue to speak to them and work in their lives.

  If you would like to be a part of and financially support our Youth on Mission ministry this year, you can do so here: https://www.givesendgo.com/samuelandmercy

  Thank you to everyone who asks and is interested in our story! We love you very much and see you soon!

 Оцеляхме!

 След като писахме последния път, летяхме до Порто Вело в северна Бразилия в една от основните бази на Младежи с Мисия в Амазонската джунгла. Там научихме за много хора, които са дали целия си живот, за да достигнат някои от многото недостигнати племена в джунглата и за да преведат Библията на техните езици. Бяхме изключително впечатлени и насърчени от едно семейство, женени едва от юли, които се подготвяха за да заминат за едно от племената. Там научихме и какъв е процесът на превеждане на Библията , който е толкова сложен и дълъг (преди е отнемало на един човек около 40години) защото трябва едновременно да учиш език и да учиш местните да четат и пишат на езика си (понеже обикновено племенните езици са само устни) за да могат след това да четат Библията.

 След това тръгнахме с автобус, 8 часа още по на север, от където се запътихме към джунглата. След 4 часа с лодка стигнахме до началото на пътеката. Около 4 часа преход с тежки раници на гърбовете, ходейки през калища, минавайки през блато и прекосявайки река по паднали дървета пристигнахме до племето, в което трябваше да отседнем. Господ имаше невероятно благоволение върху нас, защото нито веднъж не видяхме отровни змии или паяци по време на прехода, а ни казаха, че има стотици! Следващите две седмици прекарахме в скромна дървена постройка, без ток, спейки в хамаци, къпейки се и перейки в близкото вирче, но всичко си струваше! Една от основните ни задачи беше да проправим път през джунглата и да разширим една пътека, за да може да се ползва като самолетна писта за спешни медицински ситуации или за по-бързо и лесно превозване на мисионери до околните племена. Първите дни бяхме само нашия екип, но когато местните видяха, че наистина сме дошли да се трудим за тяхно добро решиха да ни помагат. Малко по малко започвахме да им печелим доверието. Другата ни основна задача беше да служим в тяхната църквичка, тъй като племето беше вече достигнато (в продължение на 30години мисионери са живяли сред тях или са ги посещавали). В наша чест бяха обявили, че ще има събрания почти всяка вечер и Милост говори още първата вечер, а по-нататък Сами разказва историята за Йона.

 След като племето започна да ни харесва и да ни се доверява, едва на 8мия ден започнаха да ни канят да правим неща с тях и да станем по-активно част от начина им на живот. Момичетата от екипа ги поканиха да правят брашно от маниока, а Сами отиде на риболов с някои от младежите. Преди да си тръгнем се уверихме да минем през всяка къща и да се молим за всяко семейство. До края вече толкова ни харесваха, че някои от момичетата и жените подаряваха неща на Милост и не искаха да си тръгваме.

 Със сигурност оставихме нещичко в джунглата, но повече взехме. Още като се приготвяхме да тръгваме натам ни казаха “Не отивайте с мисленето, че довеждате Бог, Той вече е там - вие отивате да покажете онова, което е в сърцата ви и да послужите на хората там. Но най-вече отивате, за да научите нещо повече за Него. И така и стана! Осъзнахме колко много недостигнати племена има. Чухме за толкова мисионери, за които никой по света не знае, които са посветили живота си за да могат групи от хора да чуят Благата Вест и да имат Библията на техния роден език. Преживяхме колко е трудно да спечелиш доверието на някой. Видяхме духовността на тези хора - как демоните, ангелите и целия духовен свят са реалността за тях. Едно изречение, което местния ни водач ни каза в началото беше: “Ако не си предал на Бог всичко в живота си, все едно не си предал нищо.” Не можеш да “живееш за Бог” и да живееш в страх или в притеснение. Не може да си казваш “предавам живота си на Бог, но без тази частичка” било то удобство, семейство, приятели, финанси, т.н. За всеки тази частичка е нещо различно, но Бог иска всичко от нас, иначе все едно нищо не сме Му дали! Та насърчаваме ви да размишлявате и вие заедно с нас по въпроса: Има ли нещо, което Бог иска от теб, което още не си му предал?

 Може да видите повече снимки, видеа и истории на @light.for.brazil в Инстаграм.

 Ако искате да бъдете част и да ни подкрепите финансово за служението ни в “Младежи с Мисия” за тази година, може да го направите тук: https://www.givesendgo.com/samuelandmercy

 Благодарим на всички, които питат и се интересуват от нашата история! Обичаме ви много и до скоро!

 We survived!

 Since we last wrote, we flew to Porto Velho in northern Brazil at one of the main bases of Youth with a Mission in the Amazon jungle. There we learned of many people who have given their whole lives to reach some of the many unreached tribes in the jungle and to translate the Bible into their languages. We were extremely impressed and encouraged by a family, married only since July, who were preparing to leave for one of the tribes. There we also learned what the process of translating the Bible is - it’s complicated and long (used to take a person about 40 years) because you have to simultaneously learn a language and teach the natives to read and write in their language (because usually tribal languages ​​are only oral) so that they can then read the Bible.

 Then we took a bus, 8 hours further north, from where we headed into the jungle. After 4 hours by boat we reached the beginning of the trail. About 4 hours of trekking with heavy backpacks on our backs, walking through mud, passing through a swamp and crossing a river on fallen trees, we arrived at the tribe where we were to stay. The Lord had incredible favor upon us because we never saw any poisonous snakes or spiders on the trek, but we were told there were hundreds! We spent the next two weeks in a modest wooden structure, without electricity, sleeping in hammocks, bathing and washing in a nearby stream, but it was all worth it! One of our main tasks was to cut a path through the jungle and widen a trail so that it could be used as an airstrip for medical emergencies or to transport missionaries more quickly and easily to the surrounding tribes. The first days we were just our team, but when the locals saw that we really came to work for their good, they decided to help us. Little by little we began to gain their trust. Our other main task was to serve in their church, since the tribe had already been reached (for 30 years missionaries had lived among them or visited them). In our honor they had announced that there would be meetings almost every night, and Mercy spoke on the first night, and later Sami told the story of Jonah.

 After the tribe started to like and trust us, it wasn't until the 8th day that they started inviting us to do things with them and become a more active part of their way of life. The girls from the team invited them to make cassava flour and Sami went fishing with some of the youth. Before we left we made sure to go through each house and pray for each family. By the end they liked us so much that some of the girls and women were giving things to Milost and didn't want us to leave.

 We certainly left something in the jungle, but we took more. As we were getting ready to go there, we were told "Don't go thinking that you are bringing God, He is already there - you are going to show what is in your hearts and serve the people. But mostly you go to learn more about Him from the people there. And so it happened! We realized how many unreached tribes there are. We have heard of so many missionaries that no one in the world knows about, who dedicated their lives so that groups of people could hear the Good News and have the Bible in their native language. We have experienced how difficult it is to gain someone's trust. We have seen the spirituality of these people - how demons, angels and the whole spirit world are their reality. One sentence that our local guide told us at the beginning was: "If you have not surrendered everything in your life to God, it is as if you have surrendered nothing." You cannot "live for God" and live in fear or worry. You cannot say to yourself "I give my life to God, but without this part" be it comfort, family, friends, finances, etc. For everyone, this part is something different, but God wants everything from us, otherwise it is as if we have given Him nothing! So we encourage you to reflect with us on the question: Is there something that God wants from you that you have not yet surrendered to him?

 You can see more photos, videos and stories on @light.for.brazil on Instagram.

 If you would like to be a part of and financially support our Youth on Mission ministry this year, you can do so here: https://www.givesendgo.com/samuelandmercy

 Thank you to everyone who asks and is interested in our story! We love you very much and see you soon!

Честита нова година, мили приятели! Липсва ни да празнуваме с близките ни хора от България, но пък никак не съжаляваме, че сме тук в Бразилия :))

Пристигнахме с екипа ни (9 човека с нас) в 05:00 на 19ти декември. Отпочинахме първия ден и започнахме с приключението да служим заедно! Дейността ни тук е изключително добре структурирана, разнообразна и практична като всеки ден имаме време на хваление, молитва и размишляване върху Словото още преди дори да излезем за служение. Още първия ден с някои местни направихме молитвена обиколка из Сао Пауло. На всяка една локация, на която спирахме, научавахме повече за града и се молихме за различна сфера на влияние - образование, семейство, изкуства, забавление, икономика, правителство и църква и научихме много. На другия ден се изкачихме на един хълм от който се вижда целия град и се молихме за вярващите в града да се разбудят и да са още по-активни в служението си към Бог. Още от третия ни ден започнахме с евангелизиране по улиците, понеже бразилците са много отворени, приемащи, израстнали в католически църкви и семейства, но знаещи за Бог само в ума си. Разделяхме се по групи с преводачи в големи паркове, молове и центрове.

Постоянно си напомняме стиховете от Лука 15:7-10 където се казва, че цялото небе се радва, когато един грешник се кае и не спираме да се радваме за душата на всеки. Един от тези случаи беше, когато един ден служението ни беше вечерта и момчетата решиха да отидат да играят футбол следобяда. Това време уж беше просто за забавление, но евангелизирането и служенето на хората, не трябва да е само “по график”, а начин на живот. Сами получи пророческо слово и реши да отиде при едно от момчетата да го заговори. Разбра, че е най-големия от 6 деца (на 16г.) и баща им е починал преди 2 месеца. Споделяйки за Бог и свидетелството си, в комбинация с пророческото слово, това момче реши, че иска да предаде живота си на Бог - размениха си контактите и в следващите няколко дена си писаха, той дори изненада Сами и дойде до базата, само за да му честити Рождество и да го прегърне. А относно вечерта - отидохме до две улици на които всяка нощ стоят проститутки и травестити. Беше леко притеснително, но знаехме, че Бог е с нас. Говорихме с някои от момичетата и ни се отвори възможност да разговаряме с един травестит над 30мин. Силно се надяваме, че Бог ще продължи да работи в сърцето му, а ние останахме замислени.

За Рождество отидохме да помогнем на две църкви, които организираха рождествен концерт, а след това празнувахме с екипа ни обратно в базата. На другия ден продължихме с евангелизирането като и двамата със Сами имахме толкова много стойностни разговори и молитви за хора, че не можем да ги опишем в един пост - разговор със самотна майка с две деца, молитва за освобождение за един тинейджър, разговор с един скейтър за вярата и науката, среща с група вярващи младежи и пророкуване над живота им, даване на утеха на момиче претърпяло сексуално насилие, изневяра и отхвърляне, среща с вярващо семейство и молитва за сина им, който се е отвърнал от вярата, дълбок разговор и молитва за един агностик, споделяне на благовестието с две бездомни деца, молитви за изцеление и още много, много случки. 

В периода от 2седмици се молихме за над 150 души като 7 човека предадоха живота си изцяло на Бог! Какво ли още ни очаква през следващите седмици в които ще сме в Бразилия? С колко ли още хора ще се срещнем? Колко ли още истории ще имаме за разказване? Колко изцеления, чудеса и спасени души ли ще видим? Не знаем, но сме в очакване! Може да видите повече снимки, видеа и истории на @light.for.brazil в Инстаграм.

Happy New Year, dear friends! We miss celebrating with our families and close friends from Bulgaria, but we don't regret being here in Brazil :))

We arrived with our team (9 people) at 05:00 on the 19th of December. We rested the first day and began the adventure of serving together! Our activities here is extremely well-structured, varied and practical, as every day we have a time of praise, prayer and meditation on the Word before we even go out for ministry. On the very first day, we did a prayer tour around Sao Paulo with some locals. At each location we stopped, we learned more about the city and prayed for a different area of influence - education, family, arts, entertainment, economy, government and church, and we learned a lot. The next day we climbed a hill overlooking the whole city and prayed for the believers in the city to wake up and be even more active in their service to God. Already on our third day, we started evangelizing in the streets, because Brazilians are very open, accepting, raised in Catholic churches and families, but knowing about God only in their minds. We split into groups with translators in large parks, malls and squares.

We constantly remind ourselves of the verses from Luke 15:7-10 where it is said that all heaven rejoices when one sinner repents and we do not stop rejoicing for everyone's soul. One of those times was when one day our ministry was in the evening and the boys decided to go play soccer during the afternoon. This time was supposedly just for fun, but evangelism and serving people should not be just "on schedule", but a way of life. Sami received a prophetic word and decided to go to one of the boys to talk to him. He found out that he is the oldest of 6 children (16 years old) and their father had died 2 months ago. Sharing about God and his testimony, combined with the prophetic word, this boy decided to surrender his life to God - they exchanged contacts and over the next few days they texted each other, he even surprised Sami and came to the base just to tell him Merry Christmas and hug him. And regarding the evening - we went to two streets where prostitutes and transvestites stand every night. It was a little sketchy, but we knew God was with us. We talked to some of the girls and we had the opportunity to talk to a transvestite for over 30 minutes. We hope that God will continue to work in his heart, and we are left thinking.

For Christmas we went to help two churches who were putting on a Christmas concert and then celebrated with our team back at base. The next day we continued with evangelism as both Sami and I had so many valuable conversations and prayers for people, that we cannot describe them in one post - a conversation with a single mother with two children, a prayer for deliverance for a teenager, a conversation with a skater about faith and science, meeting with a group of young believers and prophesying over their lives, comforting a girl who suffered sexual abuse, infidelity and rejection, meeting a christian family and praying for their son who strayed away from there faith, deep conversation and prayer for an agnostic, sharing the gospel with two homeless children, praying for healing and many, many more.

In the period of 2 weeks, we prayed for over 150 people, as 7 people surrendered their lives completely to God! What else awaits us in the coming weeks while we are in Brazil? How many more people will we meet? How many more stories will we have to tell? How many healings, miracles and saved souls will we see? We don't know, but we're waiting! You can see more pictures, videos and stories at @light.for.brazil in Instagram.

Три дни преди всички студенти да заминем по екипи в 13държави, се събрахме да се молим. Усещаше се напрежение и притеснение от това, което предстои в следващите три месеца. Решихме, че най-добрият начин да застанем срещу това и да извикаме Божият мир, беше да благодарим. Цялата зала си събухме обувките в знак на почит към Господ за всичко онова, което е направил за нас. Доста хора излязоха да благодарят за специфични неща и така всички се насърчавахме. Кулминацията беше, когато излезе едно момче, което взе микрофона и каза “имам още много неотговорени въпроси и много неща, които не разбирам, но въпреки това излизам да кажа, че АЗ ВЕЧЕ ВЯРВАМ!” Имаше сълзи. Защото това момче до онзи момент имаше проблем с Господ. 3месеца стоеше най-отзад по време на лекции, като понякога дори не проявяваше интерес, но малко по малко започна да се случва нещо с него. Започна да говори повече с говорителите, да пита неща, да се моли. Сподели, че една от причините, поради които е дошъл е за да разбере “Бог добър ли е?”. През този труден перод на изграждане и разтягане за него, никой не го осъди нито веднъж. Винаги любовта и приемането един към друг, не само ни доближава до Бог по принцип, но и като цяло ни запознава с Него! Това видяхме ние от историята на нашият приятел. А няколко дни преди това, Сами изкълчи глезена си и му беше много трудно да ходи, дори мислихме да ходим за рентгенова снимка, но след тази молитва той се подобри драстично и вече почти няма никаква болка! А всичко започна с това, че усетихме напрежение и притеснение. Моментът, в който се противопоставим на това с благодарност за вече стореното от Бог, започват свидетелствата! Всички биха потвърдили, че за пореден път Божието присъствие слезе в залата.

От известно време насам Господ влага в сърцата ни да останем свързани с хората, с които се запознахме тук, но не само това, а и да служим заедно. Започнахме да обсъждаме дали да не дойдем отново, за да бъдем “staff” (служители) и по-пряко да се включим в организирането на обучението и да водим екипи, както в момента правят с нас и учим изключително много неща! Разбира се, издигнахме тази идея пред Бог и чакахме. Милост получи една картина, в която тази възможност да се върнем есента в Норвегия и да изкараме допълнително обучение, наречено “leadership track”, за да бъдем “staff”, стоеше на фокус - цветно и ясно, а всичко наоколо беше избледяло и неясно. Искахме все пак да бъдем по-уверени в този избор и останахме търпеливи, докато една вечер не се заговорихме с лидерката на базата - Луна. Ние й споделихме, че след Бразилия ще се върнем обратно в България, а след това не ни е много сигурно какво предстои. Докато разказвахме това, тя ни прекъсна и сама отправи към нас покана да бъдем “staff” следващата година. После добави, че най-хубаво за нас би било, ако извикаме наши приятели, които да минат обучението, за да може вбъдеще да останем заедно и дори Бог да ни даде да направим нещо ново в нашата страна! Тя завърши със думите “чужденците все някога ще си тръгнат, а приятелите от твоята родина винаги ще остават”. Това много ни замисли. А поканата да се върнем, беше доста сериозен знак за следващата ни крачка. Ето, че Бог малко по малко разкрива картината си за нас. Първоначалното откровение за 1година започва да придобива облик и смисъл. Виждаме връзки, виждаме бъдещи мечти, виждаме нови приятели, виждаме Божията намеса, виждаме надежда! 

Чуваме молитвите Ви! Благодарим, че сте част от това преживяване, което ни променя за цял живот! Присъединете се към нас в молитва за повече младежи от България, в които Господ да вложи копнеж да се обучават в световното служение Младежи с Мисия и догодина да отидем заедно! Това е причината и поради която ще оставим тази кампания отворена, тъй като служителите също заплащат сума за времето на обучението. Винаги бъдете свободни да задавате въпроси от всякакво естество, пишете ни по всяко време, ние сме отворени да споделяме за всичко с вас!

Three days before we spread out in 9 teams to 13 countries we gathered to pray. You could feel the pressure and worry in the room for what is to come in the next three months. We decided that the best way to come against and get to God’s peace was to give thanks. The whole room took off it’s shoes in and of honour to God for everything He had done for us. A lot of people went in front to give testimonies and we all got encouraged. The culmination was when one guy got the mic and said “I have so many unanswered questions and many things I don’t understand but I want to say “I BELIEVE!” There were tears. Because until this moment this guy had a lot of issues with God. # months he stayed in the back during lectures and sometimes wasn’t very interested, but little by little something started happening. He shared that one of the reasons he came was to understand “Is God good?” God answered his question, changing him forever. During this hard time for him no one judged him. Love and acceptance towards each other, not only brings us closer, but also meets us with Him! This is what we saw from the story of our friend. A few days earlier, Sami twisted his ankle and it was very difficult for him to walk, we were even thinking of doing an x-ray just in case, but during this prayer it got significantly better and had almost no pain. And everything started with feeling pressure and worry, but the moment we went against them with thanksgiving to God for what he had done - the testimonies start. Everyone in the room would confirm that God’s presence had fallen once again!

Since some time God has been putting in our hearts to stay connected with the people here, but not only - to serve together. We started discussing the idea of coming again and being staff. Of course we brought this idea to God and waited. Milost had a picture while praying in which the opportunity to come next fall in Norway, do a leadership track and staff was on focus - colourful and clear, while everything around was dim and unclear. But we wanted to be more assured in this decision and stayed patient, until one night we started talking with the base leader’s wife - Luna. We shared with her that after Brazil we will come back to Bulgaria and we are not sure what to do after. While sharing, she interrupted us and invited us to come and be staff next year. She also added that it would be best if we invite friends to do the training, so that if we want to to do something in Bulgaria later on, we would have a team to do it with. This really made us think and the invite to staff was another serious sign for our next step. It seems like God is slowly showing us His plan for us. Our first vision for 1 year started to become more full and and meaningful. We see connections, future dreams, new friendships, God’s works and hope!

We hear your prayers! Thank you for being part of this experience that will impact us for the rest of our lives. Join us in prayer for more young people from Bulgaria to come and be trained in YWAM with us. This is also the reason why we will leave this campaign open, because the staff also pay for the time of training. Feel free to ask us questions and message us, we are open to sharing everything with you.

Втората част от обучението ще прекараме в … БРАЗИЛИЯЯЯЯ! 🇧🇷

За да виждате повече снимки и новини за времето ни там може да последвате инстаграм страницата @light.for.brazil

Трескаво подготвяме багаж и оправяме документи, а през това време размишляваме. Размишляваме за всичко, което преживяхме последния месец. Ще започнем от там, че преди няколко седмици дадоха възможност на студентите да се записват и да участват с различни екипи в хвалението. Разбира се, Милост не се записа, защото не обича особено да се изявява, въпреки че това й гори, но пък Бог си проправи друг път, защото очевидно я искаше на сцената и затова просто я поканиха да свири на пиано! 

Друго което се случи беше едно събитие за набиране на средства за пътуващи екипи и ние решихме да отидем и да подкрепим. Беше под формата на игра, от която съвсем неочаквано получихме и ние награда - кучешка храна, хаха, но и не само! Получихме “разходка с лидера на цялата база Дъг ..”Спогледахме се и си казахме, че това не е случайно! Направихме си тази среща, споделихме много от нашата история, както и той от неговата - след повече от 20години служение в Централна Азия, Бог говори на цялото му семейство да се върнат в Норвегия и да водят базата в която сме и така животите ни се пресрещнаха. Няма случайни срещи и само Бог знае причините за всичко, ние просто излязохме на кафе заедно!

Имахме 4дни да си отдъхнем от интензивната програма и в предния пост ви споменахме за запознанството ни с лидера от северната база и екипа от младежи, които ще идват в България. Пътувахме немалко, но като пристигнахме бяхме посрещати много топло с усмивка и чаша горещ чай (че толкова на север не беше лесно със студа) И така, прекарахме първите 2часа и половина в разговори със студентите само за България - те задаваха много въпроси, имахме интересни дискусии, върнахме се дори назад в историята на България, имаше наистина голям интерес! Прекарахме време и с други семейства от базата, както и с Лейф и жена му (лидерите, които ни поканиха) и ни благословиха за това, че сме решили да отидем и да станем част от това, което правят! А Бог ни благослови като ни подари “най-красивите северни сияния”, по думи на местните там! И отново - няма случайни неща и винаги когато се молим за дадено решение, което трябва да направим, Святия Дух ни придава увереност и така знаем, че няма да сбъркаме! Вярваме, че успяхме да послужим на тези млади хора!

Друго интересно нещо, което се случи беше запознанството ни с Джеръми Камп! За тези от вас, които не знаят за него - той е уникален артист, творец на музика и хвалител, но самия той се представя като “посланник на Благовестието.” Филмът “ I still believe” разказва неговата история. Той не беше един от говорителите ни, но посети базата ни, за да види дъщеря си, с която заедно учим. Единия ден успяхме да си поговорим с него повече от час и сме впечатлени най-вече от неговата човечност. Не претендираше, че е нещо повече от всички нас, сядахме заедно на една маса, той сам идваше, запознаваше се и се заговаряше със студентите и като цяло цялото му семейство носеха мир и смирение. Разбира се отново се заговорихме за България и неочаквано за нас, той прояви голям интерес! Като му разказахме повече за това с какво сме се занимавали преди да дойдем, какви са мечтите ни, как виждаме следващите няколко години и любовта ни към България, той спомена, че следващата година ще направи световно турне и много би се радвал, ако дойде и при нас! А най-интересното беше, че няколко дни преди това по време на молитва дъщеря му отиде при Сами и му каза, че много силно е усетила да се моли за младежите в България и по-специфично за тяхната идентичност! Нашият извод е, че дори семейство Камп, запознавайки се с нас, започнаха да имат голямо желание и интерес към нашата страна, което много ни радва, защото виждаме и вярваме, че вече е време България да бъде разпознавана и чута!

The second part of our training we will be in … BRAZIL! 🇧🇷

To see more pictures and news from our time there you can follow our instagram page @light.for.brazil

We are excitingly preparing our luggage and documents and while doing so … reflecting. Reflecting on everything that we have experienced in the last month. We will start with how a few weeks ago the school gave the opportunity to all the students to sign up and be part of the worship teams on base. Mercy didn’t sign up, because she doesn’t like to be the focus, even though worship really burns in her heart, but God wanted her on stage and they invited her to play the piano. Another thing that happened was an event for gathering finances for traveling teams from the base and we went to be part and support. It was in the form of a bingo game and we won - some dog food, hahah, but not only! We won “a walk with the base leader - Dag.” We looked at each other and knew it wasn’t accidental. We had this meeting and we shared our story, while he shared their story - more than 20 years of missionary work in Central Asia, God spoke to the whole family to go back to Norway to lead the base we are at and that’s how our lives crossed. There are no accidental meetings and only god knows the meaning of it all, we just went out for coffee! We had 4 days of rest from the intense schedule and we shared with you in the previous update that we met the leader of the northern most base and about a team of young people that will be coming to Bulgaria. The journey was quite long, but we were welcomed with huge smiles and hot tea (much needed in the extreme cold up there). So we spent the first 2 and a half hours in conversations with the students about Bulgaria. We also spent time with other families from base and with Leif and his wife (the base leaders) and they blessed us for our decision to go and become part of what they are doing. And God blessed us by gifting us “the most beautiful northern lights”, according to the local students there! And again - there are no accidental things happening. Every time we pray for a decision we have to make, the Holy Spirit is giving us assurance and we know we won’t be wrong! We believe we were able to serve these young people! Another interesting thing that happened was meeting Jeremy Camp. He wasn’t one of the speakers, but visited the base to come see his daughter, who is in our training school. One of the days we were able to talk with him more than an hour and were very impressed by his humility and approachability. We sat at the same table, he would go and try to meet everyone, speak with the students and as a whole his family carried peace and humility. Of course we spoke about Bulgaria as well and to our surprise he was very interested. When we told him more of what we were doing before coming to Norway and what our dreams are, or what we see for the next few years he shared that he will be having a world tour and would love if he can visit us in Bulgaria. The interesting thing is that a few days ago his daughter felt to pray for the young people of Bulgaria. Our conclusion is that even the Camps, getting to know us had a great desire and interest in Bulgaria, which made us happy, because we believe it is time for Bulgaria to be made known and seen!

Вече знаем локацията за практичната ни част, но ще я оставим като изненада съвсем скоро! През този месец се случиха много неща! Някои от говорителите ни бяха Ейми Уард (пророк и в лидерския екип на YWAM Кона, Хавай); Йоаким Магнъс (лидера на YWAM базата в столицата Осло, Норвегия); Андреас Нордли (лидер на YWAM Норвегия); Блейк и Шанън Кастийл (мисионери по цял свят, проповедници, лидери в YWAM Кона, Хавай и лидери на служението Brave Love); Дерек и Клои Мак (лидери в YWAM Circuit Riders). Изненадващо Бог ни даде благоволение с някои от тях да се опознаем повече и дори да си разменим контактите. Интересно ни е какво ли предстои в бъдеще. 

Друго, което се случи този месец беше едно събитие, на което дойдоха 150 дванадесетокласници, за да са обучени и насърчени за това, което им предстои в живота. На това събитие, една от вечерите аз (Сами) се запознах, с едно момче и в момента, в който то чу, че името ми е Самуел зяпна изумено и ми каза “Аз днес реших, че искам да се кръстя във вода, но не знаех кой трябва да ме кръсти. Започнах да се моля и чух думата Самуел. Дори не знаех какво означава това, но сега знам - може ли ти да ме кръстиш във вода?” На кратко - на следващия ден двамата с Милост, въпросното момче и един негов приятел отидохме до близкото езеро и аз и приятелят му кръстихме момчето в ледената вода и после тримата с Милост се молихме за него. На другия ден двете момчета си тръгнаха - едното, осъзнаващо сериозността на решението, което взе; другото насърчено, че това да кръстиш някой във вода не е толкова страшно и може да изпълнява поръчението да прави ученици и да ги кръщава (според Матей 28:19). А ние седяхме все още изумени от това, което се случи, но благодарни, че можехме да им послужим и да ги насърчим.
Тъкмо днес приключи друго събитие (събиране на всички училища, служители и лидери на YWAM в Норвегия). Бяхме около 500 човека! По чудо се запознахме с лидера на най-севернata базa в Норвегия, който се оказа, че е бил в България през 1992г и е водил училище с 32ма българи и от тогава пътува редовно до България. Също така разбрахме, че от неговата база през януари ще идва екип от няколко младежи в България. Та, след две седмици двамата с Милост ще отидем до въпросната база, за да говорим с тези младежи и да ги насърчим! Също така снощи при нас дойдоха едно семейство и ни казаха, че 2 дена са ни търсили, защото са чули за нас от една жена, която дори ние не познаваме и са искали да се запознаят с нас - оказаха се лидерите на YWAM за цяла Централна Европа и от борда на директорите на YWAM България. Бяхме шокирани! Разказахме си един на други историите и отново си разменихме контактите за бъдещи срещи!
Извода, който си направихме беше, че този месец беше месец на ключови, божествени запознанства и интересни срещи. Бихме искали да ви разкажем всички детайли от всяка една от тези истории, както и доста преживявания, за които дори не успяхме да споменем, а дори не зачекнахме дълбочината на уроците, опита на говорителите и историите, които те ни разказаха, но сега закъсняваме за вечеря… Skål!
We already know the location for our practical part, but we will leave it as a surprise. This month many things happened. Some of our speakers were Amy Ward (prophet and in the leadership team of YWAM Kona, Hawaii); Joakim Magnus (leader of YWAM base in Oslo, Norway); Andreas Nordli (leader of YWAM Norway); Blake and Shannon Casteel (missionaries around the world, preachers and leaders in YWAM Kona, Hawaii and leaders of Brave Love ministry); Dereck and Chloe Mack (leaders in YWAM Circuit Riders). Surprisingly God gave us favour with some of them and we got to know them more and exchanged contacts. We are interested to see what the future holds.
Another thing that happened this month was an event on which around 150 high schoolers came to be trained and encouraged for what lies ahead in life. On this event, one of the evenings, I (Sami) met a boy and the moment he heard that my name was Samuel looked at me in shock and said “Today I decided I wanted to get baptised in water, but I didn’t know who was supposed to baptise me. I started praying and heard the word Samuel. I didn’t even know what it meant, but now I do - can you baptise me in water?” Long story short - the next day me, Mercy, this boy and a friend of his went to the nearby lake and me and his friend baptised him in the ice cold water and then we two and Mercy prayed for him. On the next day the two boys left - one of them realising the seriousness of the decision he had made; the other encouraged that baptising someone wasn’t so scary and he can fulfil the Great Commission to make disciples and baptise them (Matthew 28:19). And me and Mercy were sitting amazed at what had happened, but grateful that we could serve them and encourage them. 
And today (13.11) another event finished (a gathering of all the schools, staff and leaders of YWAM Norway). We were around 500 people! By miracle we met the leader of the northern most part of Norway, who turned out to have been in Bulgaria in 1992 and had lead a DTS with 32 Bulgarians and travels regularly to Bulgaria. We also understood that from his base a team will be sent to Bulgaria in January. So in less than two weeks me and Mercy will go to that base to talk with these young people and encourage them! Also last night a family came up to us and told us they have been searching for us, because they had heard about us from a woman we don’t even know and wanted to meet us - turns out they are the leaders of YWAM Central Europe and on the board of directors of YWAM Bulgaria. We were shocked. We shared stories and exchanged contacts for future meetings.
The conclusion we made for ourselves was that this month was a month of key, godly acquaintances and interesting meetings. We would love to tell you all the details to each and every story and a lot of other exciting things that happened that we didn’t even mention. We didn’t even touch on the deepness of the teachings, the experience of the speakers and the stories they told us, but now we are being late for dinner … Skål!

Минаха първите две седмици! Тук сме повече от 50 студента с над 25 служителя от повече от 13 държави. Две от главните цели на училището са хваление и молитва и прекарваме значително време и в двете - вече преминахме едно 24 часово без порекъсване хваление и поклонение и сега сме в средата на 48 часово такова. Слушахме лекции от Сам Чанг (интернационален отговорник за училищата Fire and Fragrance в YWAM) и от Дейвид Гава (невероятен мисионер, пророк и водач на School of the Kingdom в YWAM, Германия) на темите "Природата и характера на Бог" и "Вътрешно изцеление/Свобода". Видяхме хора да се покайват от грехове, да получават свобода от срам, страх и окови, и да бъдат утвърждавани в идентичността си в Христос. В момента очакваме да разберем локацията, в която ще бъдем изпратени за практичната част от обучението и сме много развълнувани! Благодарим на всички, че направихте всичко това възможно за нас и ще ви държим в течение. Takk og til neste gang! :)

First two weeks have past! Here we are over 50 students with 25+ staff from more than 13 different countries. Two of the main focuses of the school are prayer and worship so we spend a considerable amount doing both - we've already gone through a 24 hour non stop praise and worship and are in the middle of a 48h one. We have heard lectures from both Sam Chang (international overseer of Fire and Fragrance schools in YWAM) and David Gava (incredible missionary, prophet, and leader of School of the Kingdom at YWAM, Germany) on the topics of Nature and Character of God and Inner Healing/Freedom. We've seen people repenting from sin, people getting free from shame, fears and bondages, and people getting affirmed in their identity in Christ. At the moment we are expecting to learn to what outreach location we will be sent for the practical part of the school and are really excited! Thank you to everyone who made all this possible for us and we will keep you posted. Takk og til neste gang!